Дарение на имот

Содержание

Дарение на недвижим имот

Дарение на имот

Предмет на дарението може да бъде недвижим имот или ограничено вещно право върху такъв имот.

Недвижимите вещи по смисъла на закона са: земята, растенията, сградите и другите постройки или всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно недвижим имот на дарения, който го приема. Договорът се сключва между живи лица и действието му настъпва веднага за разлика от завещанието, което поражда своето действие едва след откриването му. По правило този договор е безвъзмезден.

При даренията с тежест,  самата тежест не превръща договора във възмезден. Легалната дефиниция на договора се съдържа в чл. 225, ал. 1 от ЗЗД. Към договора за дарение е приложим  и текста на чл. 20а, ал.

2 от ЗЗД, според който договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Обещанието за дарение не произвежда действие, а дарението на бъдещо имущество, е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Страни по нотариалния акт за дарение на недвижим имот страните са дарител и надарен. Т.е. това са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участвуващите в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Дарителят е необходимо да бъде собственик на дарявания недвижим имот и да е дееспособен. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по Семейният кодекс.

Надареният може да бъде физическо или юридическо лице, или държавата. Ако надареният е недееспособно физическо лице той трябва да бъде представляван надлежно.

Дарението на недвижим имот може да се извърши чрез пълномощник на носителя на правото на собственост или на ограниченото вещно право.

В пълномощното трябва да се изброят всички данни, индивидуализиращи предмета на сделката (недвижимият имот), които се посочват и в договора за прехвърлянето му и които са вписани в акта за собственост на продавача.

Имотът трябва да бъде надлежно описан, да бъдат посочени границите му, неговите съседи и т. н. Това пълномощно е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Прокуристите, търговските пълномощници и управители на дружества с ограничена отговорност трябва да имат изрично пълномощно за дарение на недвижими имоти.

            Нотариално производство

Страните изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на дарението.

Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът, ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Нотариалното производство започва с писмена молба на страните до нотариуса.

Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да изготви акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Изготвянето на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса в рамките на работното време.

Необходими документи, които следва да бъдат представени пред нотариуса:

а/ проект на нотариален акт за дарение на недвижим имот в 5 екземпляра (в случай, че нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус);

б/ документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителя:

–                           при дарение на наследствен имот – следва да се представи удостоверение за наследници на наследодателя и документи, удостоверяващи правото му на собственост върху имота;

–                           при дарение на недвижим имот – съпружеска имуществена общност – следва да се представи препис от акта за сключен граждански брак;

–                           ако документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се изготвя, докато този документ не бъде;

в/ пълномощно, ако някоя от страните се представлява от пълномощник, както и декларации от дарителя по чл. 264, ал. 1 от ДОПК в 2 екземпляра и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (с нотариална заверка на подписите за годината, през която се осъществява сделката);

г/ удостоверение за данъчна оценка на имота – предмет на дарение, издадено от общината по местонахождението му:

д/ писмена декларация на дарителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК;

е/ скица на недвижимия имот (виза).

След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, скиците – копия от кадастралната карта ще се издават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (чл. 49б от ЗКИР), а не от съответните технически служби на общината по местонахождението на имота;

ж/ декларация за гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на правосъдието (съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗННД при извършване на разпоредителни сделки страните са длъжни да представят тази декларация пред нотариуса);

з/ вносна бележка за платен местен данък

и/ декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ за надарения, който придобива недвижимия имот.

Изповядване на сделката пред нотариус:

 1. Нотариусът извършва проверка относно:

–                           имотът – предмет на дарението в неговия район на действие ли попада;

–                           самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица и дали волеизявленията, визирани в проекта за нотариален акт, са на явилите се пред него лица;

–                           има ли наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и не съществуват ли други законови пречки за изповядване на сделката (чл. 574 от ГПК)

–                           отговаря ли на нормативните изисквания проекта за нотариален акт, представен му от страните;

–                           дарителят ли е собственик на дарявания имот, както и налице ли са особените изисквания, които законите поставят за сключване на тези сделки;

2.  Нотариусът прочита на участващите в нотариалното производство съдържанието на проекта на нотариалния акт. Ако проектът бъде одобрен, актът се подписва от тях и от самия нотариус.

3. Нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване.

Преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт.

Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.

4. Нотариусът предоставя препис от нотариалния акт на участващите в производството.

Ако нотариусът откаже да даде ход на производството, тогава следва отказът му да е мотивиран. Страните имат правото да обжалват отказа на нотариуса да извърши нотариалното действие с частна жалба пред Окръжния съд в едноседмичен срок от отказа по реда на чл. 577 от ГПК.

Дължими данъци и такси

·        Местен данък се заплаща при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на дарявания недвижим имот (чл. 49 от ЗМДТ), а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице.

Заплаща се в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Данъкът се определя въз основа на оценката на имуществото в левове към момента на дарението.

Недвижимите имоти се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната (чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ).

При дарение на имущество данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

– от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;

– от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица извън горепосочените (чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ).

Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото (надареният). В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.

Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Има и лица, по закон са освободени от заплащането на този данък – чл.48 от ЗМДТ.

·        Нотариални такси: Таксите се определят като се взима за база по-високата оценка между данъчната оценка и базисната пазарна оценка на недвижимия имот.

Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Размерът на таксата при дарение на недвижим имот се определя въз основа на таблицата по т.

8 от ТАРИФА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Нотариусът има право да поиска предварително част от дължимата такса.

·        Такса за вписване: отново определянето на таксата е върху по-високата оценка между данъчната оценка и базисната пазарна оценка на недвижимия имот ие в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Събира се от Агенцията по вписванията.

Источник: https://econ.bg/%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82_l.l_i.126338.html

Договор дарения бытовой техники (образец): порядок, стоимость оформления

Дарение на имот

Договор дарения бытовой техники может понадобиться в разных ситуациях: желание сделать подарок другому человеку и подтвердить все документально, стремление избежать ареста или изъятия имущества приставами.

Он оформляется в разных формах, но везде есть особенности.

Рассмотрим, в какой форме лучше составить дарственную, какую технику можно подарить, стоит ли обращаться к нотариусу и во сколько обойдутся его услуги, а также пошаговый порядок оформления сделки.

Если у вас возникнут вопросы, можете бесплатно проконсультироваться в чате с юристом внизу экрана или позвонить по телефону 8 (800) 333-05-49 Бесплатный звонок для всей России.

Можно ли оформить договор дарения мебели и бытовой техники?

Договор дарения (далее – ДД) бытовой техники и мебели можно оформить в устной или письменной форме. В первом случае достаточно передать подарок одаряемому – с этого момента сделка считается совершенной.

Письменный договор оформляется в обязательном порядке, если в нем содержится обещание дарения в будущем (ст. 574 ГК РФ). В остальных случаях стороны могут действовать по своему усмотрению.

Какую технику можно подарить по дарственной:

  • холодильник, морозильную камеру;
  • плиту: электрическую, газовую;
  • посудомоечную машину;
  • кулер для воды;
  • духовой шкаф;
  • газовые и электрические панели;
  • кофемашину, кофемолку;
  • микроволновую печь;
  • миксер, блендер;
  • сушилку для овощей;
  • хлебопечку, вафельницу, йогуртницу.

Перечень может быть бесконечным. По ДД собственник имущества вправе передать что угодно: как бытовую технику, так и электроприборы, мебель, ПК, ноутбук, телевизор, и пр.

Совет юриста: лучше оформить письменный договор. Он может понадобиться, если в будущем одаряемому придется столкнуться с разделом имущества, а дарителю – с взысканием долгов.

В первом случае получатель подарка считается единоличным собственником, во втором некоторые оформляют ДД, но продолжают пользоваться имуществом.

Здесь есть шанс, что приставы потребуют признать сделку мнимой и применить последствия недействительности, и тогда на технику обратят взыскание.

Важно! Если техника куплена на средства от предпринимательской деятельности и даритель участвовал в процедуре банкротства, кредиторы вправе отменить дарение при условии, что ДД составлена в течение полугода после признания собственника банкротом (п. 3 ст. 578 ГК РФ).

Нужно ли удостоверять договор дарения бытовой техники у нотариуса?

Нотариальное удостоверение дарственной на бытовые приборы не требуется, но стороны могут обратиться к нотариусу по собственному желанию. Это позволит снизить риск оспаривания третьими лицами.

ДД подписывается сторонами в присутствии нотариуса. Предварительно он убеждается в правоспособности дарителя и одаряемого, добровольном волеизъявлении собственника, а также разъясняет права, обязанности участников, последствия сделки.

Сколько придется заплатить?

Услуги нотариуса не бесплатны – за удостоверение придется заплатить.

Сумма зависит от стоимости техники, наличия или отсутствия родства между дарителем или одаряемым:

  • дарение детям, родителям, сестрам, братьям, супругам: 0,3% от стоимости подарка, от 200 руб.;
  • остальным гражданам: 1% от цены, минимум 300 руб.

Стоимость даритель определяет самостоятельно, сделав экспертную оценку или указав конкретную сумму в договоре. Обязательства по оплате услуг нотариуса возлагается на него, т.к. он является инициатором сделки, но при желании распределение расходов согласовывается с одаряемым.

Если люди не могут самостоятельно составить дарственную, они вправе заказать такую услугу у нотариуса, но она обойдется дорого – от 5 000 руб. Оформление ДД не входит в плату за удостоверение. У юристов расценки значительно ниже: обратившись к ним, можно снизить расходы до 1 000 руб.

Пройдите опрос и юрист бесплатно поделится планом действий по договору дарения в вашем случае

Как оформить договор дарения бытовой техники между физическими лицами: пошаговая инструкция

Для начала нужно договориться с одаряемым о сделке, т.к. он вправе от нее отказаться до получения подарка.

Далее нужно действовать поэтапно:

  1. Составить и подписать договор, при необходимости – удостоверить у нотариуса.
  2. Передать имущество сразу при реальном ДД, либо через некоторое время при консенсуальном ДД (обещании дарения).
  3. Оформление акта приема-передачи.

Рассмотрим все пошагово.

Шаг 1: составление дарственной

Как говорилось ранее, дарственную можно составить самостоятельно или обратиться за помощью к специалисту.

В первом случае рекомендуется уделить максимальное внимание содержания, т.к. именно от этого зависит законность и последствия сделки.

договора дарения

Главное условие – указание в дарственной на конкретный предмет дарения. Нужно описать, какая именно техника передается: марка, модель, год выпуска, реквизиты правоустанавливающих документов, цвет, и пр.

Общий перечень обязательной информации в дарственной выглядит так:

  • Ф.И.О., даты рождения, паспортные данные сторон;
  • дата передачи подарка;
  • условия отмены дарения, изменения ДД;
  • возможность отмены сделки по инициативе одаряемого;
  • ответственность сторон;
  • права и обязанности;
  • дата вступления дарственной в законную силу;
  • дата оформления ДД, подписи участников сделки.

Образец договора дарения бытовой техники:
alt: Договор дарения бытовой техники

Шаг 2: подписание договора

Дарственная подписывается сторонами после ознакомления. Рекомендуется тщательно изучить содержание, при необходимости внести коррективы.

Важно, чтобы сделка устраивала всех участников.

Шаг 3: передача имущества

Подписав дарственную, даритель обязуется передать дар сразу.

Если оформлен договор обещания дарения, право одаряемого на имущество возникает с наступления указанной в нем даты или события.

Шаг 4: подписание акта приема-передачи

Оформление акта – необязательное, но желательное условие. Он удостоверяет, что даритель передал, а одаряемый – получил технику. Также в нем указываются другие немаловажные сведения.

акта приема-передачи

В содержание акта включаются следующие сведения:

  • персональные данные одаряемого и дарителя;
  • номер, дата составления дарственной;
  • название, модель, номер, количество техники, цена, принадлежности;
  • отметки об исправности или дефектах;
  • подписи сторон.

Образец акта приема-передачи бытовой техники (приложение к договору дарения):
alt: Акт приема-передачи бытовой техники

Обратите внимание! Акт прилагается к дарственной. Оба документа составляются в двух экземплярах: один остается у дарителя, второй – у нового владельца имущества.

Нужно ли платить налоги при получении бытовой техники в дар?

Обязательство по уплате налога предусмотрено только при получении транспортных средств, недвижимости, акций, паев, долей, но освобождение от налогообложения предоставляется близким родственникам дарителя.

Если человек получил в дар мебель или технику, платить налог не придется вне зависимости от степени родства с дарителем. «Нулевую» декларацию 3-НДФЛ предоставлять в ИФНС тоже не нужно.

Нужна помощь по договору дарения?Юристы бесплатно и подробно ответят на ваш вопрос по дарственной. Задайте вопрос, чтобы не тратить время на чтение!

Если подарена вещь с недостатком

Согласно ст. 580 ГК РФ, одаряемый вправе взыскать компенсацию с дарителя, если переданный им подарок оказался с дефектом, при этом жизни, здоровью или имуществу нового владельца из-за недостатка причинен существенный ущерб. Важно, чтобы на момент совершения сделки даритель знал о дефектах, но не предупредил вторую сторону – тогда шанс на взыскание выплат будет выше.

Вопрос можно урегулировать в досудебном порядке, оформив соглашение о компенсации ущерба и сделав предварительную оценку, либо обратившись в суд. Для судебных разбирательств понадобятся доказательства, рекомендуется пригласить свидетелей и подтвердить, что даритель не знал о существовании недостатка подаренной вещи, иначе взыскать выплаты не получится.

Возможна ли отмена дарения?

Ст. 578 ГК РФ позволяет отменить ДД по нескольким основаниям:

  • одаряемый после сделки причинил вред жизни и здоровью дарителя, его родственникам;
  • одаряемый плохо обращается с подарком, представляющим для дарителя неимущественную ценность, и есть риск его утраты;
  • смерть одаряемого раньше дарителя, если отмена по такому основанию предусмотрена ДД.

Требовать аннулирования сделки вправе и наследники дарителя, если одаряемый умышленно лишил его жизни. Понадобится вступивший в силу приговор суда.

Планируете оформление договора дарения?Подскажем как правильно оформить и составить договор, чтобы его не оспорили в будущем

Судебная практика

Чаще всего люди оформляют договоры дарения бытовой техники, чтобы избежать изъятия или ареста имущества судебными приставами. Но это не всегда помогает, и в таких случаях граждане лишаются вещей, а затем пытаются добиться снятия ареста через суд.

Источник: https://SocPrav.ru/dogovor-dareniya-bytovoy-tehniki

Дарение на Имот

Дарение на имот

В случай, че желаете да дарите имот или да получите дарение, а не знаете, каква е процедурата, необходимите документи и рисковете от тази сделка, може да се обърнете към нашата кантора за съдействие. Допълнителна информация относно дарение на недвижим имот, предоставените от нас услуги и възможните проблеми, на които може да се натъкнете, са описани по-долу.

ДАРЕНИЕ НА ИМОТ

Легалната дефиниция на дарението се намира в чл. 225, ал. 1 от Закона за Задълженията и Договорите, съгласно която дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно вещ/имот на надарения, който го приема.

В настоящата статия ще разгледаме единствено дарение на недвижим имот. Законодателя не поставя ограничение относно имотите които могат да бъдат предмет на дарение, т.е.

могат да се даряват всякакъв вид имоти /земеделски земи, имоти в регулация, сгради, апартамент и др./.

Освен имоти могат да се даряват и ограничени вещни права върху имоти /право на строеж, право на преминаване, надстрояване и др./.

Подобно на покупко-продажбата дарението също се извършва в нотариална форма, при съгласието и участието на две страни – дарител и надарен. Това обаче, което е в основата на идеята за дарението е безвъзмездното отстъпване на вещно право върху имота.

Лицето което дарява имота не го прави с цел получаване на облага, а с ясното съзнание, че прехвърля незабавно собствеността върху дарявания имот без насрещната страна да дължи заплащане на каквато и да е сума или да поема каквото и да е било друго финансово задължение. При дарение на имот с тежест, тежестта следва имота без значение смяната на собственика, т.е.

придобиването на имот с тежест посредством дарение, не заличава тежестта. Следва да се обърне внимание кой може да е дарител. По презумпция дарителя е дееспособно физическо лице, собственик на недвижимият имот. Дарител може да бъде и юридическо лице, като правим уговорка, че в зависимост какво и на кого се дарява, това може да породи счетоводни усложнения и проблеми.

При спазване на определени изисквания няма пречка дарителя да се представлява от пълномощник. Надарен може да бъде всеки, включително малолетно лице, стига да е надлежно представлявано.

Важно е да се знае, че съгласно чл.

226 от Закона за Задълженията и Договоритеобещанието за дарение не произвежда действие, а дарението на бъдещ имот е нищожно.

Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Относно нотариалното производство се прилагат същите правила и се изискват същите документи като при продажбата /в общият случай документ легитимиращ дарителя като собственик, скица, данъчна оценка, декларации/. След подписването на нотариалния акт за дарението, същият се вписва в съответната служба по вписванията, след което надареното лице става новия собственик на имота.

 Дължимите данъци и такси обикновено се плащат от надарения, като биват:

Нотариална такса, която се изчислява съгласно единна нотариална тарифа, на база данъчната оценка на имота. В зависимост дали нотариуса е подготвил проекта на нотариалния акт за дарение се начислява и допълнителна нотариална такса за труд и изготвяне.

Местен данък, който сеопределя въз основа наредба на съответната Община, като процента е:

– 0% при дарение между съпрузи или роднини по права линия /родители, деца, внуци/.

– от 0,4% до 0,8% при дарение между братя и сестри и техните деца.

– от 3,3% до 6,6% при дарение между други лица /извън посочените по-горе/

Такса за вписване в размер от 0,1 %, но не по-малко от 10 лв. Събира се от Агенцията по вписванията.

Хубаво е лицата да знаят, че имот придобит чрез дарение по време на брак става лична собственост на съпруга, който го е придобил.

Всичко това означава, че идеята на дарението е да подариш на някого свой имот, единствено и само с добри чувства, без да очакваш от това облага. Много често обаче страните прибягват до дарението единствено с цел намаляване на таксите по придобиване на имот, като поради липса на информация и поради това, че не биват своевременно консултирани в последствие се сблъскват със сериозни проблеми.

ПРОБЛЕМИ И РИСКОВЕ:

  1. Подобно на продажбата важат общите основания дарението като сделка да бъде развалена /виж статията за покупко-продажба на недвижим имот/;
  2. Съществуват допълнителни основания за отмяна на дарението, като съгласно чл. 227 ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Хипотезата на чл.227, буква „в” означава, че след дарението надареното лице се поставя в зависимост спрямо дарителя и при необходимост трябва да заплаща издръжка.

При тази хипотеза, следва да се има предвид, че
за всеки отделен случай трябва да се преценяват възможностите на надарения да осигурява издръжка, като тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е.

дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;

Друг важен момент представлява и преценката на нуждата на дарителя.

При установяването на тази нужда трябва да се вземат предвид и средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се изхожда от средното равнище на живот.

Този иск, това право може да бъде упражнено в едногодишен срок, като началният момент на този срок е моментът, в който основанията или основанието е станало известно на дарителя.

  1.  Ако с дарението се накърни запазената част на наследниците на дарителя, то след неговата смърт, наследниците на дарителя съгласно чл. 30 от СК имат право да предявят иск за възстановяване на запазената си част. Т.е. имот придобит чрез дарение може да се загуби /отчужди/ след смъртта на дарителя. Чл. 28. (1) ЗН – когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. С други думи с иск до съда отправен в 5 годишен срок от откриването на наследството дарението може да отменено.
  2. За разлика от завещанието което поражда прехвърлително действие след смъртта на завещателя, при дарението собствеността се прехвърля незабавно с акта на дарение. Това означава, че за разлика от завещанието /при което може да се направи ново/, при дарението дарителя не може да си променя волята относно прехвърлянето на имота, респективно кой да е новият му собственик.
  3. Таксите и разходите при дарение на трето лице са по-високи спрямо покупко-продажба.
  4. Дарителя може да поиска за запази правото на ползване, което ограничава правата на дарителя.
  5. В случай, че върху имота има тежести, те следват имота и преминават върху новият собственик.

Ние от ID Law office наистина вярваме и смятаме, че за доброто на страните по едно бъдещо дарение, същите задължително следва да се консултират с компетентен опитен адвокат, за да избегнат в крайна сметка рисковете, както и възможните неблагоприятни бъдещи последици.

Настоящата статия не представлява правна консултация, а обобщена теоретична разработка на конкретна правна материя. ID Law office не носи отговорност в случай на неправилно разбиране на информацията, съдържаща се в настоящата статия. 

Съдържанието на този уебсайт е собственост на ID Law office и е защитен съгласно Закона за авторското право.

ID Law office притежава право на собственост върху всички статии, лога и фирмени имена, показани в този уебсайт, като никаква част от този уебсайт и от информацията в него не може да бъде копирана, разпространявана, дублирана, изтеглена, модифицирана, адаптирана, използвана изцяло или частично в каквата и да е форма без писменното съгласие на ID Law office.

ID Law office си запазва правото да предяви съдебен иск в случай на нарушение на авторските права.

Источник: https://id-lawoffice.com/bg/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82/

Дарение в ГК РФ — сущность, форма, ограничения, последствия

Дарение на имот

Дарение — это безвозмездная передача чего-либо от дарителя к одариваемому, которая является сделкой, предусматривающей уменьшение имущества одной стороны и увеличение другой.

Кроме этого законодательство не исключает возможность простых подарков на незначительную сумму, не превышающую 3 тыс. рублей, и пожертвования.

Как и всякий вид сделок, дарение регулируется законодательством, относящимся к договорному праву.

В ГК РФ этой теме посвящёна гл. 32 ч. 2. Она открывается ст. 572 ГК РФ, которая создаёт правовые нормы, призванные регламентировать договоры дарения.

Правовая сущность дарения

Договор дарения — это сделка, которая может быть двухсторонней и односторонне-обязывающей, а предметами становятся вещи, имущественные права, освобождение кого-то от имущественной обязанности.

Предмет может выражаться деньгами или ценными бумагами, а так же относиться к разряду движимости или недвижимости.

В последнем случае на дарение распространяется все положения о государственной регистрации перехода права собственности на недвижимое имущество.

Субъекты договора получают название дарителя и одариваемого. Даритель должен обладать всеми признаками лица, способного совершать сделку, — дееспособностью и вещными правами на предмет договора.

Из числа дарителей законодатель не исключил и юридические лица, но только не в том случае, когда и одариваемый и даритель являются коммерческими организациями, которые осуществляют свою деятельность для получения прибыли.

На это прямо указывает подпункт 4 п. 1 ст. 575 ГК РФ.

Дело в том, что дарение не может быть связано с корыстной мотивацией дарителя, расчетом на получение выгоды, которая была бы так или иначе связанной с передачей дара.

Целью же любого предпринимательства является получение выгоды, которая неразрывно связана с любыми действиями участников.

Поэтому дар от одной коммерческой структуры другой противоречит природе и сущности дарителя и одариваемого.

Кроме этого, запрет на дарение касается законных представителей малолетних граждан или лиц, признанных судами недееспособными, если сделка совершается от имени подопечных, а так же другие категории лиц, перечисленные в ст. 575 ГК РФ. Однако коммерческая организация всё же может быть дарителем, если одариваемый является физическим лицом или некоммерческой организацией.

Главное здесь в том, что дарение никак не может быть связано со встречными представлениями материального характера, хотя допускается некоторая его обусловленность. К примеру, отлагательные условия, часто связанные с наступлением определённых событий — вступление в брак, рождение ребёнка, поступление в ВУЗ или его окончание, просто — достижение определённого возраста.

Если даритель или одариваемый являются юридическими лицами, то договор в обязательном порядке должен составляться в письменной форме. Исключение составляют только подарки на сумму не выше 3 тыс. рублей.

По современному законодательству, договор дарения может быть ориентирован в будущее. Это выражается в виде обещания безвозмездно передать кому-либо вещь или имущественное право, оформленные соответствующим образом. Об этом говорит п. 2 ст. 572 ГК РФ.

Договор дарения, содержащий обещание, относится к числу консенсуальных и должен составляться только в письменной форме.

Другим типом дарения является — реальный договор, предусматривающий, что до его заключения права и обязанности сторон возникнуть не могут, а после заключения возникают и часто не имеют обратной силы. Другое название реальных — вещные договора.

Каким будет какой-то конкретный договор дарения зависит только от его условий. Если в них нет никаких признаков отлагательных, то договор вступает в силу сразу с момента подписания. Конечно, когда одариваемый не имеет на этот счёт никаких возражений.

Договор дарения в будущем, содержащий обещание дарителя, может быть отменён им в том случае, если его материальное или семейное положение, а так же состояние здоровья, изменятся так, что исполнение условий договора в новых обстоятельствах повлечет за собой существенное снижение уровня жизни. При этом одариваемый не может предъявить к нему никаких претензий. Об этом говорит ст. 577 ГК РФ.

Другие причины отмены договора дарения, содержащего обещание подарить что-либо в будущем, устанавливает ст. 578 ГК РФ. Они связаны с криминальным поведением одариваемого. Отказ дарителя на основании этой статьи может произойти в силу того, что одариваемый покушался на жизнь дарителя или членов его семьи, либо причинил кому-то из них умышленные телесные повреждения.

Если речь идёт о передаче дара с наступлением смерти дарителя, то договор дарения признаётся ничтожным. Причина заключается в том, что к такого рода дарению должны применяться акты наследственного права.

Судебная практика по делам, связанным с дарением

Источник: https://zen.yandex.ru/media/rulaws/darenie-v-gk-rf--suscnost-forma-ogranicheniia-posledstviia-5de67336e6e8ef00ae1219b4

16. ДАРЕНИЕ

Дарение на имот
[« Назад] [Съдържание] [Напред »]      [безплатна обява за имот]

Предмет на дарение може да бъде всякакъв вид собственост. Задължително е обаче тя да съществува реално.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно имот на дарения и той трябва да приеме новата си собственост. Без това условие договорът е недействителен.

За да бъде валиден договорът за дарение, той трябва да е сключен в нотариална форма. Само дадено обещание за дарение не произвежда действие. Нищожна е сделката и за бъдещо имущество, дарение под невъзможни условия или тежести или когато мотивът за неговото извършване “противоречи на закона или на добрите нрави”.

При договорите за дарение правното основание се покрива с мотива, за разлика от другите договори.

При дарение на недвижим имот се изготвя нотариален акт, към който се прилага акт за собствеността на дарителя, скица на имота, удостоверение за данъчната му оценка. Дарственият акт подлежи на вписване.

Дарение може да се направи в полза на всяко физическо или юридическо лице. Може да се направи и в полза на държавата. Трябва да се знае, че държавата не прави дарение.

Дарението на имот е най-често срещаният договор за прехвърляне на собствеността между близки роднини, деца и съпрузи. Предимството е, че таксите са значително по-ниски, отколкото при продажба или от данък наследство, когато преживе имотът не е бил прехвърлен.

Страните по договор за дарение, трябва да бъдат дееспособни. Не могат да правят дарение хора, които са поставени под пълно или частично запрещение. Те могат да даряват само с разрешение на Районния съд при очевидна полза за тях. Малолетните и напълно недееспособните участват в договора чрез законните си предствители.

Често се задава въпросът: Може ли да се извърши дарение, ако имотът не е придобит по време на брака и е лична собственост на един от сърузите, но в същото време е и семейно жилище? Да, може, но е необходимо изричното съгласие на другия съпруг, изразено в нотариално заверена декларация, или с лично участие в сделката, вписано

в нотариалния акт.

Иск за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, се погасява с изтичане на 5-годишен срок, считан от откриването на наследството до смъртта на дарителя (чл. 30, ал. 1, от Закона за наследството). Право на такъв иск имат низходящите, родителите или съпруга на дарителя.

ВАЖНО!

Не се облагат с данък имущества, придобити чрез дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Ако дарението е извън този кръг, данъкът при придобиване е 5%.

16.2. МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ОТМЕНИ ДАРЕНИЕ

При дарението на недвижими имоти е задължителна нотариалната форма на прехвърляне. Такъв нотариален акт може да бъде обезсилен само по съдебен път.

    Дарението може да бъде отменено когато:

  • Дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг, или съпруга или неговото дете;
  • Дареният е съучастник в престъпление;
  • Дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако не е подадена тъжба от пострадалия (необходимо е деянието да бъде доказано);
  • Дареният отказва да даде на дарителя предварително уговорената издръжка. Това е много често срещан случай в практиката.

ВАЖНО!

Искът за отмяна на дарение се предявява от дарителя (или неговите наследници) в едногодишен срок, откакто са станали известни основанията за отмяната.

16.3. КАКВИ ТАКСИ СЕ ПЛАЩАТ ПРИ ДАРЕНИЕ НА ИМОТ

При дарение на имущество се плащат три вида такси:

1. Нотариална такса – описана е на стр. 106 в отговора на въпроса “Такси при извършване на покупко-продажба на имот”. Нотариалната такса е пропорционална на удостоверявания материален интерес, който е продажната пазарна цена на недвижимия имот (понякога и данъчната оценка на имота).

2. Местен данък, съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Той е определен като процент от удостоверявания материален интерес, а именно при дарение между:

  • Роднини по права линия и между съпрузи – 0.5 %;
  • Братя и сестри и племеници – 0.7 %;
  • Трети лица – 5.0 %.

Данъкът се внася в данъчната служба по местонахождение на имота или по банков път в сметката на тази данъчна служба.

3. Такса за районен съд за вписване и преписи на сделката по Закона за държавните такси. Той е в размер на

0.1% от удостоверявания материален интерес.

Допълнително се заплащат: проверката за ипотека, преписите на нотариалния акт, комисионната на банката при внасяне на местната такса, хонорара на адвоката или нотариуса за изготвяне на Нотариалния акт. Обикновено таксите се разпределят между двете страни по равно или по договореност, но могат да се заплатят само от едната страна (най-често от Купувача).

16.4. ПОЖИЗНЕНО ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТ ПРИ ДАРЕНИЕ

Дарителят на недвижим имот може да бъде ползвател, когато запази за себе си или за друго лице (напр. за своя съпруг или дете) правото да обитава безвъзмездно прехвърления имот за определен срок или до живот.

Това се записва в нотариалния акт. Обикновено родителите си запазват пожизнено правото на ползване върху определена част или върху целия дарен имот.

Така интересите им са защитени, в случай, че децата им решат да продадат дареното им жилище.

Запазеното право на ползване не зависи от това кой е собственик на имота. Това означава, че ако имотът бъде продаден, подарен или наследен от някого, ползвателят запазва правото си да живее в него, без да плаща наем на новия собственик, независимо какъв е той – роднина или напълно непознат човек. Новият собственик няма законово право да го изгони от имота.

Практиката показва, че трудно може да се продаде, замени или дари имот, в който има пожизнен ползвател. Почти не се намира желаещ да придобие жилище, заедно с обитател в него.

За да се освободи имота от ползвателя, той (ползвателят) трябва да се откаже от правото си на ползване. Това става лично с нотариално заверена декларация, която се вписва в нотариалната служба по местонахождението на имота.

Правото на ползване се прекратява автоматично със смъртта на ползвателя.

След като имотът е подарен при запазено право на ползване и нотариалният акт е вписан в съда, в двумесечен срок се подава данъчна декларация, подписана от дарения собственик, и от запазилия си правото на ползване дарител. Данъчната партида се сменя на името на новия собственик, но данъчно задължен е ползвателят, който плаща данък сгради и такси смет.

ВАЖНО!

Правото на ползване се записва като клауза в нотариалния акт, с който се извършва дарението на имота.

ПОЛЕЗЕН СЪВЕТ

При покупка на имот Купувачът трябва внимателно да прегледа нотариалния акт. Там е отбелязано дали имотът се ползва от дадена личност за определен срок или до края на живота му. Ако е така, ползвателят не може да бъде изгонен от новия собственик на имота.

16.5. ДАРЕНИЕ С УСЛОВИЕ ИЛИ ТЕЖЕСТ

Възможно е дарението да се извърши с условие. То трябва да е вписано в нотариалния акт и да е ясно дефинирано там.

Под „условие“ се разбира бъдещо, несигурно събитие, в зависимост от което се определя действието на договора за дарение. Условието, включено в договора, става неразделна част.

Условията са два вида:

1. Отлагателни – договорът започва да действа след сбъдването на някакво определено събитие.

2. Прекратителни – договорът се прекратява при настъпването на съответното условие.

Поставеното условие трябва да е възможно. Ако в нотариалния акт за дарение е вписана клауза за невъзможно условие (или тежест), договорът е нищожен. В нотариалните актове за дарение се срещат най-различни условия. Те се определят от свободно изразената воля на дарителя.

Възможно е дарението да се извърши и с тежести. Например върху недвижимия имот има ипотека и дареният е съгласен да я изплати.

При вече сключен договор дарителят няма право да добавя нови условия, нито да променя вече поставените.

В нотариалния акт задължително се включва и клауза, че условието е известно на дарения и той приема дарението при това условие (тежест). Ако едната страна по договора за дарение извърши неправомерно действие, законът дава закрила на изправната страна.

ВАЖНО!

Всеки договор за дарение на недвижим имот, независимо да ли е без или с условие (тежест), за да бъде валиден, трябва да отговаря на две условия: имотът да съществува реално и дарителят да е собственик (чл. 226 от ЗЗД).

16.6. ДАРЕНИЕ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Малолетни са лицата до 14 години, а непълнолетни – до 18 години. Те не могат да се разпореждат със своите дарени имоти – такъв договор ще е нищожен по силата на чл. 73, ал. 3 от Семейния кодекс.

Родителите не могат да представляват малолетното си дете, когато му прехвърлят имот – семейна общност. В този случай се назначава от съда особен представител, който приема от името и за сметка на малолетния дарението. Когато имотът не е семейна общност, малолетното дете се представлява от един от родителите.

Непълнолетният приема дарението със съгласие на един от родителите, когато имотът не е семейна общност. Когато е семейна общност – от съда се назначава особен представител, със съгласието на който непълнолетният приема дарението.

16.7. ПРИЗНАВАНЕ НА ДАРЕНИЕТО ЗА ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ

Данъчно облекчение се ползва, когато дарението е за: образователни и здравни заведения на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, културни, спортни и научно-изследователски цели; инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст, болни деца и сираци; финансиране на регистрирани в страната вероизповедания; опазване на исторически и културни паметници; подпомагане на общините.

За данъчни цели се признава размер на дарението до 5% от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване.

За облагащите се по Закона за корпоративното подоходно облагане то трябва да е направено от капиталовите резерви.

Облагащите се по Закона за облагане на доходите на физически лица ползват облекчение след намаляването на дохода за дейността и направените социални и други осигуровки.

16.8. ДАРЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В практиката често възниква въпросът: При дарение на жилище на дъщеря (син), нейният съпруг(а) може ли да стане собственик на имота, ако той е придобит по време на брака им?

При дарение имотът става лична собственост и съпругът (или съпругата) няма права над него. Другият би могъл да стане собственик на имота, само в случай, че го наследи или му бъде дарено. Вещите, правата върху тях и паричните влогове, придобити по време на брака по наследство или дарение, принадлежат лично на този от семейството, който ги е придобил (чл. 20 от СК).

ВАЖНО!

Ако дареният е семеен, недвижимият имот, който се прехвърля чрез дарение през време на брака, ще остане негова лична собственост и при развод няма да го дели със съпругата (съпруга) си.

 Под плача на наследника често е скрит радостен смях.

Публий Сир

 Търговията трябва да бъде съвършено свободна, а собствеността – свещено неприкосновена.

Робърт Морис,

първият американски финансист (1734 – 1860)

 За всяко наследство се карат.

Финска поговорка

Источник: http://www.1001line.com/kniga_222/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

Поделиться:
Нет комментариев

    Добавить комментарий

    Ваш e-mail не будет опубликован. Все поля обязательны для заполнения.